Свободният човек е винаги красив. Да възпитаваш духовно красиви, горди хора - нима това не е мечтата на всеки учител?
Симон Львович Соловейчик е съветски възпитател, мъдрец и журналист. Много от изявленията му са свързани с възпитанието на децата, въпросите на хуманизма и нравствеността. В средата на 80-те години на предишния век, работейки в „ Учителски вестник ”, той инициира ново научно-практическо педагогическо придвижване – педагогика на съдействието, в границите на която възпитанието се преглежда като разговор сред учители и възпитаници. През 1994 година Симон Соловейчик написа манифеста „ Свободният човек ”, в който малко и понятно показва главните хрумвания за възпитанието на свободния човек, дава избрания за вътрешната независимост, съвестта, какво е свободното дете, свободното учебно заведение и пътят за образование на свободните хора.
(1930 ~ 1996)
СВОБОДНИЯТ УЧИТЕЛ
Свободният преподавател приема детето като равно на него самия човек. Така той основава към себе си атмосфера, само в която е допустимо да израсне свободният човек. Давайки на детето да вдиша свободата, той го избавя, научавайки го да я цени, показвайки му, че свободният човек има свое място под слънцето.
СВОБОДНОТО УЧИЛИЩЕ
За учителя е доста по-лесно да направи първата крачка към възпитанието на свободното дете да прояви с лекост своя гений, в случай че работи в свободно учебно заведение.
В свободното учебно заведение има свободни деца и свободни учители.
Такива учебни заведения няма доста по света, само че даже и малко да са, значи този блян е изпълним.
Главното в свободното учебно заведение е не това, на децата да им бъде позволявано всичко, което биха желали, не е освобождението от дисциплината, а учителския свободен дух, самостоятелността, уважението към учителя.
В света има доста строги елитни учебни заведения с обичайни порядки, които дават на света извънредно скъпи хора. Защото в тях преподават свободни, надарени и почтени учители, предани на своето дело – по тази причина в учебното заведение се поддържа духа на справедливостта. От друга страна, в такива строги учебни заведения не всички деца могат да израснат свободни. У по-слабите, свободният гений угасва, а учебното заведение ги пречупва.
Истински свободното учебно заведение е това, в което децата вървят с наслада. Именно в такова учебно заведение децата откриват смисъла на живота. Те се учат да мислят свободно, да се държат свободно, да живеят свободно и да ценят свободата – своята и на останалите хора.
ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗПИТАНИЕТО НА СВОБОДНИТЕ
Свободата – тя е и задачата, и пътя.
За учителя е значимо да стъпи на този път и да върви по него, без доста да се отклонява. Пътят към свободата е прекомерно сложен, без неточности няма да го извървите, само че ние ще се придържаме към задачата.
Първият въпрос, който би трябвало да си зададе възпитателят на свободните – не измъчвам ли доста децата? Ако ги заставям – поради какво е това? Ако считам, че е поради изгодите, не умъртвявам ли по този начин и детския гений на свободата?
Класът е пред мен, а аз се нуждая от опреден ред, с цел да повеждам занятията си, само че не сломявам ли децата, стараейки се да ги подчиня на общата дисциплинираност?
Навярно не всеки преподавател има отговори на всички въпроси, само че е значимо да задава тези въпроси на себе си.
Свободата умира там, където се ражда страхът. Пътят към възпитанието на свободните е в цялостното освобождение от страха. Учителят да не се бои от децата, само че и децата да не боят от учителя – тогава свободата сама ще влезе в клас.
Освобождаването от страха е първата стъпка по пътя към свободата в учебно заведение.
Остава да прибавя, че свободният човек е постоянно хубав. Да възпитаваш духовно красиви, горди хора – белким това не е фантазията на всеки преподавател?
Симон Соловейчик, 1994
Източник:
Снимка: Педсовет, Психологос
